На европейското по борба в Будапеща Евелина Николова бе на познатото високо ниво и спечели втори сребърен медал на такъв форум. В кариерата си досега Евелина има и бронзови отличия от Олимпиада, световно и първенство на Стария континент. Не е трудно обаче да се предположи, че предвид начина, по който се бори и постоянството, което поддържа, в близко време ще прибави към колекцията си и така желаното злато.

Евелина, мина близо месец от европейското и след като емоциите отшумяха, кое надделява във Вас – удовлетворение от среброто или съжаление от изпуснатото злато?

– Разбира се, че съм удовлетворена от сребърния медал. През този месец вече изживях случилото се на финала и мисля трезво. От една страна можеше да се представя по-добре, но от друга пък можеше и да съм по-назад в класирането.

Ако се върнете към финалната схватка сега, бихте ли променили нещо?

– Щом съм загубила, значи има какво да се промени. Ще го обсъдим с треньорите, ще направим анализ и те ще решат какво да предприемат.

Какво не Ви достигна, за да стъпите най-високо на почетната стълбичка?

– То си остава за мен и моите треньори. Мога само да кажа, че има върху какво да работя, за да ставам по-добра. Продължавам да тренирам, ще се стремим да надграждам и следващия път да се представя по-добре.

Какво Ви каза украинката след финала?

– Нищо специално, просто се поздравихме. Това бе втората ми среща с нея. Първата трябваше да е на олимпийската квалификация миналата година, когато стигнахме до финала, но тя не се яви за схватката.

Първите думи на Вашите треньори след сребърното отличие?

– Петър Касабов и Мирослав Гочев се опитаха да ме окуражат и да ме успокоят, защото видяха, че доста емоционално преживявам това, което се случи. Казаха ми: „Ок, приемаме резултата и продължаваме напред“.

Това го разбирам – напред към първа титла, защото Ви липсва само злато от голямо първенство?

– Разбира се, че искам да покоря своя връх в борбата, но ние никога не афишираме целите си преди голям форум и не правим гръмки изявления пред медиите. За нас е важно да сме добре подготвени и когато излизаме на тепиха, да направим всичко възможно да си свършим по най-добрия начин работата и да покажем това, което се очаква от нас.

Мислили ли сте да смените категорията си?

– Вече го направих един път и на 57 кг се чувствам най-добре. Тази категория е най-близко до теглото ми и не се налага да свалям килограми, както беше в предната.

Не пропускайте най-интересните събития от света на борбата и грабнете бет365 бонус код за допълнителни кредити за залози.

Кои ще Ви бъдат конкурентки за първото място на световното в Белград през септември?

– Рано е да се каже, тъй като в нашата категория постоянно излизат силни боркини. Преди европейското например спечелих два престижни турнира в Турция, където победих основни мои съпернички и взех реванш от състезателката от Беларус, която ме спря за златото на Игрите в Токио. За украинката вече знаете, със сигурност ще излязат и още боркини до септември.

Как успявате да се мотивирате, за да бъдете винаги на високо ниво?

– Първо, благодарение на моите треньори се подготвям по най-добрия начин, и когато го направя, съм уверена в силите си и зависима от самата себе си. Зная, че няма непобедими и всеки отива да победи. Конкуренцията е изключително голяма и съм длъжна да давам максимума от себе си. Не мога да си позволя да подценя нито една противничка, дори да съм я побеждавала много пъти.

Кое е основното, което изисквате от себе си на тепиха?

– Да бъда концентрирана, търпелива и спокойна.

Бихте ли разкрили, коя е най-силната Ви борба досега?

– Силно се надявам, че тя предстои. Аз съм наясно, че винаги излизам срещу човек на тепиха, и всяка една от нас се опитва да наложи нейния стил на борба, но понякога го прави дотолкова, доколкото ? позволи противникът.

Казахте, че искате да се подобрявате. В кои аспекти ще го правите?

– Комплексно – и в техническо, и в тактическо отношение. Важни са тънкостите в изпълнението на дадена схватка, стратегията срещу даден съперник и доколко ще съумея да я изпълня. Защото понякога зная какво трябва да направя, но след като не се е получило, значи имам резерви. И точно тогава важна роля играят моите треньори, които преценяват какво трябва да променят.

Успяхте ли да си отпочинете и какво Ви предстои до световното?

– Десетте дни за релакс ми бяха достатъчни, за да презаредя батериите и да преодолея емоциите. Вече съм отново в залата и тренирам, тъй като ми предстоят републикански първенства и международни турнири, които са част от моята подготовка за Шампионата на планетата. Не мога да си позволя отпускане, тъй като искам да съм в оптимална форма за всяка изява и непрекъснато да се развивам.