Отборът на Локомотив Пловдив завърши за трети път на пето място в последните пет сезона в елита, след като през изминалото първенство дълго беше и начело в класирането през есенния полусезон.
В крайна сметка обаче сложната обстановка за работа в клуба и напрежението около отбора, породени от хроничното безпаричие и вътрешните скандали между собствениците, както и между тях и изпълнителния директор и треньора, спряха подема на Локото и го лишиха от възможността да се пребори за медал и участие в европейските турнири.
Нещо, което при една добра атмосфера на ?Лаута“, би му прилягало с оглед на демонстрираните от ?черно-белите“ стилни продукции през по-голямата част от първенството, безспорните индивидуални качества на няколко основни играчи, които се откроиха и като лидери, и отборния потенциал.
Сезонът обаче е история, а след него съвсем очаквано си тръгна и наставника Александър Томаш след поредната разправия с боса.
По-сериозен и основен проблем обаче остава този с близкото бъдеще на отбора, тъй като предвид последните събития в Локо не се вижда светлина в тунела.
Очевидно е, че собственикът на ?черно-белите“ едва свързва двата края, но въпреки това продължава да се държи така сякаш той е измислил футбола и е незаменим за Локомотив Пловдив.
Това показва неговото поведение, но ако той мисли така, ще е огромна грешка, тъй като незаменими за Локомотив са единствено неговите фенове.
Дотук обаче Крушарски изобщо не дава индикации, че е способен да направи боеспособен и стойностен отбор на ?Лаута“, който да се конкурира с водещите у нас и през следващия шампионат.
Шефът е на път да изпусне без пари Евандро и Бабакар Дион, които стават свободни агенти, а сумата, която ще получи евентуално от продажбата на Оливие Камдем, едва ли ще е достатъчна едновременно да се направи качествена селекция и да се покриват текущи задължения към играчи и фирми.
Други средства могат да се набавят, ако бъдат изтъргувани Хорхе Сегура и Мичи Нтело, но тогава напусналите основни изпълнители ще станат пет и като прибавим към тях тръгналите си през зимата Георги Минчев, Алфа Конте и Джовани Бариани, бройката ще скочи на осем само за половин година.
При такова голямо текучество обаче не само, че няма как да бъде изграден силен и перспективен тим, но съществуват и реални предпоставки Локото да започне да страда.
Всичко това рискува да унищожи и за професията най-вероятния нов треньор Христо Златински, който е напълно възможно да се превърне в изкупителна жертва на управлението на клуба, след като няма да разполага с голяма вътрешна конкуренция и дълга и равностойна пейка от добри футболисти.
Тук и на Димитър Илиев едва ли ще му е по силите да направи чудеса и да спасява положението, след като вече не е първа младост. На 25 септември Митко става на 36 години и всеки сезон оттук нататък може да е последния за него в бляскавата му кариера.
Капитанът ще продължи да помага на тима и на младите да израстват покрай него, но няма да е в състояние сам да носи Локото на гърба си.
При такава ситуация би било по-почтено, ако Крушарски загърби егото си и публично признае пред черно-бялата общност, че другата година ще е нулева и приоритет ще е Локо да развива качествата на свои перспективни кадри.
Това, разбира се, няма да се хареса на феновете на Локо, които през последните пет години свикнаха да виждат как техните любимци вдигат Купата на страната, при това два пъти, и Суперкупата, печелят сребърни медали и са в първата шестица.
Но поне друг изход към днешната дата няма, освен ако Крушарски не направи някакви суперизгодни сделки, които да осигурят свежи финансови постъпления, не привлече сериозни инвеститори или съдружници или реши да абдикира, за да предостави възможност на друг да дърпа конците в клуба.
Тази работа на парче – да се закърпва временно положението единствено с пари от продажбата на всеки играч, който бъде поискан от друг отбор, приходи от билети за мачовете и такива от телевизионни и рекламни права, няма да доведе Локо до успешен край.
Защото по този начин Локото ще буксува, а в един момент дори може и да закъса, ако и в бъдеще липсват ясен план и стратегия за трайната издръжка на клуба.