Байерн Мюнхен и Байер Леверкузен не се победиха и завършиха наравно при резултат 1:1 в голямото дерби от петия кръг на германската Първа Бундеслига. По този начин баварците загубиха първите си точки за сезона, но остава на върха с 13 точки, с две повече от втория РБ Лайпциг. Шампионът Леверкузен е трети с 10 пункта.

?Аспирините“ поведоха чрез Роберт Андрих в 31-ата минута, след като вкара с удар от движение и подаване от страна на Гранит ДЖака, но Байерн стигна до равенството осем минути по-късно, когато след ъглов удар и лошо изчистена топка германският национал Александър Павлович прати топката в мрежата с мощен удар извън наказателното поле.

Малко след подновяването на играта Серж Гнабри от Байерн нацели гредата на два пъти.

Но Леверкузен на Шаби Алонсо удържа до края, за да вземе първите точки от Байерн и новия им треньор Венсан Компани, който спечели първите шест мача във всички турнири.

Пълната доминация на Байерн Мюнхен

Байерн имаше средно 69% притежание, но това не означаваше, че отборът просто държеше топката. Късите, бързи пасове, при които играчите на домакините рядко задържаха топката повече от 2 или 3 секунди, означаваха, че Леверкузен не успяваше да ги притисне или дори да се опита да си върне притежанието. Това бе така, защото както индивидуалното, така и зоналното маркиране бяха безполезни срещу бързото темпо на Байерн при владението на топката.

Байерн натискаше интелигентно, използвайки ?капани“ за пресата. Когато бяха направени определени пасове, особено към Алехандро Грималдо, Жереми Фримпонг или Гранит Джака, баварците незабавно започваха да пресират и да маркират човек за човек, принуждавайки играчите на гостите да грешат в изграждането на атаките. На Леверкузен не беше оставен друг избор, освен да играят с дълги топки, които Ким-мин Дже и Даю Упамекано печелиха през по-голямата част от мача, не оставяйки шансове на Виктор Бонифейс и Флориан Виртц. Байерн действаше изключително бързо, като им отнемаше средно близо 10 секунди за си върнат топката, докато Леверкузен, освен че прекарваше дълги периоди без притежание, имаше средно близо 25 секунди време, за да си върне кълбото във владение.

Леверкузен се опита да пресира човек за човек на няколко пъти, без резултат, защото променящите се структури на Байерн с много смяна на позиции направиха много трудно да се маркира един играч. Когато Леверкузен опита зонално маркиране близо до наказателното поле на Байерн, Хари Кейн и Джамал Мусиала се връщаха дълбоко, създавайки числено предимство в халфовата линия.

Йосуа Кимих игра почти като ?либеро“ във фазата на изграждане на атаките, обикаляйки около централните защитници, напомнящ на действията на Серхио Бускетс в Барселона. Неговото представяне беше подсилено от желанието на Александър Павлович и Рафаел Герейро да сменят позициите си, докато той обикаляше наоколо, както и тяхната ангажираност, когато Байерн трябваше да се защитава.

Всички тези движения в изграждането принудиха Леверкузен да се откаже напълно от пресата и да прекара по-голямата част от мача в междинен блок по време на фазата на изграждане на атаките на Байерн и нисък блок, когато баварците държаха топката.

Всеки път, когато Байерн загубеше топката, ако Упамекано или Ким се преместят по-напред по терена, за да пресират или да влязат във въздушен дуел, техните съотборници ги подсигуряваха за всеки случай.

Серж Гнабри и Майкъл Олисе бяха от голяма помощ по фланговете, а Кейн и Мусиала бяха включени в пресата и защитата. Нямаше нито един играч на Байерн, който да не беше включен в двете фаза на играта, нещо, което този отбор вероятно не е имал от последния сезон при Ханс-Дитер Флик.

Другото лице на Байер Леверкузен

Имаше огромен контраст в представянето, което Байер Леверкузен показа в Мюнхен миналата година, когато изоставаха на два пъти, за да стигнат до равенство 2:2, утвърждавайки се като реална заплаха за Байерн.

В събота вечер играчите на Шаби Алонсо изглеждаха също леко опасни до почивката и пропуснаха няколко положения. Но, като цяло, ?аспирините“ бяха силно консервативни на ?Алианц Арена“, защитавайки се решително, без изобщо да изглежда, че могат да спечелят мача. Дори, когато поведоха след удара на Роберт Андрих от границата на наказателното поле, Байерн ненужно бе допуснал от корнер.

Общият брой очаквани голове на Леверкузен – показател, който измерва качеството на техните голови шансове, през 90-те минути? 0,14. Това разказва цялата история на мача и беше огромна изненада.

Въпреки това, в седмиците след загубата от РБ Лайпциг, се заговори за по-слабото представяне на Леверкузен в защита и броя на головете, които допускат. Преди този мач само четири отбора в Бундеслигата имаха по-лоши резултати в отбрана. Но на ?Алианц Арена“, единственият гол, който допуснаха, беше феноменалния удар от далечна дистанция на Александър Павлович. Да, след това имаха и късмет при ударите на Серж Гнабри в гредите.

Това не беше силен мач за Леверкузен, но и не непременно лош, дори и да беше много различен, спрямо миналия сезон.

Зашеметяващ гол и страхотно представяне на Александър Павлович

Без гола на Павлович целият футбол на Байерн, можеше да доведе до нищо. Павлович е роден в Мюнхен и е израснал в академията на Байерн. Той е местно момче и вече се превръща в герой. Не непременно заради головете му, а заради това, което той носи за играта на баварците.

Изглежда наистина му харесва да играе под ярка светлина. Едно от най-добрите му представяния през миналия сезон беше в реванша от полуфиналите на Шампионската лига срещу Реал Мадрид, когато с по-малко от 20 мача за първия отбор той уверено водеше Байерн на ?Сантиаго Бернабеу“.

Той е експресивен играч, бързо взима решенията и е изкусен в начина, по който разпределя топката. Той е хитър в начина, по който дава и получава пасове, като успява да се откъсне от играчите, натоварени да го покриват.

Някои критици ще кажат, че той има вина при гола на Андрих и донякъде ще са прави. Той бавно скъпи дистанцията до халфа на Леверкузен и позволи на сънародника си да отправи головия изстрел. Но той беше този, който моментално надъха своите съотборници след попадението и веднага след рестарта веднага се върна в ритъма си, сякаш не носеше отговорност за това, което се случи.

Павлович беше готов да поема рискове с подаванията си, за да може Байерн да играе на по-висока скорост. Но това си изисква смелост срещу отбора на Алонсо, който има много скорост и класа на контраатака, и който е наказал много играчи на неговата позиция за техните неточности. Но Павлович беше безупречен и той даваше всичко от себе си, тъй като Байерн имаше нужда от него.

Майкъл Олисе отново блести

Олисе отново беше явната заплаха. Той направи страхотен старт в кариерата си в Бундеслигата (три гола и две асистенции от пет мача). Може би най-силната му страна е неговата вариативност и разнообразието от начини, по които той предизвиква противниковата защита. Той може да държи топката, да създава положения, да прави пробиви край тъчлинията и да стига до аутлинията. Французинът комбинира добре с Кейн, който отбеляза 10 гола в шест мача, но не успя да отправи удар срещу Леверкузен.

Увереността на Олисе вече му придава истински блясък. Контекстът за това, разбира се, е, че преминавайки от Кристъл Палас в Байерн, той смени играта на контраатака с нещо много по-проактивно и се адаптира към изцяло нов стил на игра за кратко време, практически незабавно.

Зад Олисе, Кимих може би показва най-добрата си игра от месеци. Той прекара почти целия минал сезон като десен бек, но Венсан Компани върна германеца в средата на терена и то с отличен ефект. Един аспект от изграждането на Байерн под ръководството на Компани е да ?избута“ Кимих отдясно на защитата си – като инверсия на начина, по който Германия използва Тони Кроос на Европейското първенство и след това да използва неговите бързи диагонални пасове, за да намери Гнабри на другия фланг.

Стилът на Венсан Компани издържа теста

Феновете на Байерн със сигурност са доволни да виждат толкова много голове в толкова малко мачове, но част от тях бяха малко скептични какво ще се случи, когато тази тактика се изправи срещу по-силни противници. Видяхме няколко ?червени знамена“ срещу Волфсбург и дори срещу Динамо Загреб, когато и двата отбора успяха да отбележат два гола много бързо на практика без почти никакви шансове. Това напомни за непрецизността, която измъчваше защитата на Байерн миналия сезон.

И така, как Байерн може да се защитава, без да изпада в ?глуха“ защита и без да жертва своя агресивен атакуващ стил? Срещу Леверкузен видяхме, че баварците не се отдръпват толкова назад, за да се отбраняват. Начинът, по който този отбор балансира атаката си с дефанзивните рискове, които крие, е чрез преса, притежание на топката и подсигуряване на човек с човек. По този начин отборът може действително да се защитава, без да се налага да се дърпа назад или да играе с петима в линия.

В събота вечер видяхме най-трудния мач на Байерн от началото на сезона. Едно горчиво равенство, което трябваше да бъде победа на домакините, но освен резултата, общите усещания са положителни. Идентичността на отбора е ясно дефинирана, ръководството направи правилните решения, а желанието на треньора и играчите е безспорно. Дори пейката изглежда солидна и способността на играчите да сменят ролите и позициите безпроблемно е доказателство, че Компани прави нещата както трябва.

Този отбор е сила, с която трябва останалите отбори да се съобразяват и направи, така че Леверкузен да изглежда като малък клуб, който е извадил късмет. Няма съмнение, че Байерн обръща нещата през този сезон, като изглежда, че всичко, което се върши в клуба сега е в дългосрочен период. А това отговаря на идентичността на Байерн и това, което феновете искат да виждат.