Издигането на синята легенда Георги Иванов за президент на Българския футболен съюз от Добруджа е широко коментирана тема от футболните хора през последните дни.

Ако в следващите дни не се появи нов кандидат за наследник на Борислав Михайлов, Гонзо ще се бори за овакантения от него пост с Михаил Касабов, Димитър Бербатов и юриста Георги Градев.

А при положение че спечели, ще продължи тенденцията начело на родния ни футбол да е човек, свързан с Левски.

Тя бе поставена през 1995 година, когато в шефското кресло на БФС се настани бившия ръководител на ?сините“ Иван Славков-Батето, а десет години по-късно той бе сменен от легендарния вратар на Левски и националния отбор на България Боби Михайлов.

Последният подаде оставка през ноември миналата година под въздействието на силен обществен натиск и недоволство.

Имайки предвид кои са кандидатите за поста му, и най-вече какъв е техния футболен авторитет, и какви са управленските им качества и визия за управление, не е трудно да се предположи, че на конгреса на 15 март за победата ще се борят Бербатов, Касабов и Гонзо.

Няма обаче да е изненада, ако новият президент на футболната централа не бъде избран на първи тур, а ако наистина се стигне до балотаж, там вече може да се допусне Градев да прехвърли гласовете си на Бербатов, а Касабов и Гонзо да се договарят кой на кого да помага.

Обективно погледнато Георги Иванов има нужните аргументи, с които да се противопостави на двамата си опоненти, но друг е въпросът дали това ще му бъде достатъчно, за да надделее при вота.

Кои ще бъдат плюсовете на бившия централен нападател за успех на Конгреса?

Отричан от едни и възхваляван от други, Георги Иванов е безспорно име в родния футбол, което през последните две години натрупа и опит на ръководител като технически директор на националните отбори.

Гонзо също е доказал, че е човек, който държи на принципи, който не би се повлиял от никой и не би допуснал вмешателство в работата, така че е изключено да бъде вербуван.

Освен всичко друго той е вътре в материята и както е видял позитивното, така е видял и минусите в работата на отиващото си ръковдство на БФС. И, след като се знае, че е човек на реда и делата, със сигурност ще иска да не повтаря стари грешки, които са направени досега.

Иванов има още капацитета да запази някои положителни неща, които ги е имало досега във футболния съюз и да ги доразвие.

Не на последно място Гонзо е готов и със супервизия за развитието на детско-юношеския футбол, след като е участвал в много семинари, контактувал е с футболни специалист в чужбина и е успял да натрупал доста опит и знания през последните години.

Гонзо е също контактен и напорист, държи особено на дисциплината, а казаната дума за него е повече от договор.

Публична тайна е, че Георги Иванов е имал доста различия с Боби Михайлов, но не е имал властта и лобито в БФС, за да налага своите идеи.

Гонзо например бе един от хората, които бяха против Младен Кръстаич и не бе съгласен със стратегията му за водене на ?лъвовете“, и много преди сърбина да си тръгне, настояваше да бъде сменен, след като бе убеден, че не води националите в правилната посока.

Не е без значение още, че Гонзо е футболна личност, която би отваряла врати за футбола ни към държавните институции, тъй като ако един ден тази игра у нас не стане държавна политика, едва ли някога ще излезе от блатото на посредствеността.

В крайна сметка обаче всичко ще опира до това как ще гласуват делегатите на Конгреса на БФС и по-точно дали ще гласуват по съвест и по убеждение, и дали ще се поддадат или не на някои ?изкушения“ и подмолни предложения, на които сме ставали свидетели на другите такива форуми преди.

Дали Гонзо ще успее да спечели най-важната си футболна битка, след като окачи обувките на пирона, това няма как някой да знае в момента.

Но, ако има нещо сигурно, това е, че желанието на много левскари ще бъде ръководството на Левски публично да подкрепи кандидатурата на Георги Иванов.

Защото помнят не само кървавия му победен гол срещу ЦСКА, но не са забравили и как се раздаваше за синята кауза и мъжки се бореше за отстояване на имиджа на клуба на терена, изграден преди него от други поколения големи играчи на Левски.