След като се наслаждава на най-добрите си дни в треньорската кариера и води уверено Черно море към историческо постижение в елита, Илиан Илиев е изправен пред поредното си предизвикателство.
То е свързано с националния отбор на България и като негов селекционер варненецът е призван да го извади от блатото на посредствеността и да върне удоволствието на българските фенове от играта и резултатите на ?лъвовете“.
В първите си два мача начело на трикольорите Илиан се адаптираше към новата обстановка и я опознаваше, така че те бяха встъпителни за него, а хубавото в тях беше, че родните национали не загубиха от най-силните в квалификационната ни група за Европейското в Германия.
Нещо повече. Нашите показаха по-добра игра и с оглед на развоя на срещите с Унгария и Сърбия могат да съжаляват, че завършихме два пъти наравно, тъй като остава усещането, че изгубихме 4 точки.
Най-важното е обаче, че тези продукции и резултати дадоха добри сигнали за бъдещето на държавния тим под ръководството на Илиан Илиев и повишиха увереността в силите и самочувствието на футболистите.
Сега пред Илиан стои целта да излезем от групата си в Лига на нациите и да стигнем колкото се може по-далеч в турнира, да се представим на високо ниво в квалификациите за Световното през 2026 година, и да направим всичко възможно да се класираме за финалите.
Относно предстоящите мачове с Танзания и Азербайджан на турнира в Баку, те поставят истинското начало на периода на Илиан Илиев в националния тим, тъй като от тези проверки той започва да изгражда едно ядро от основни изпълнители, на които ще разчита да постигне високите си цели през следващата малко повече от година и половина.
Познавайки принципите на Илиан, той едва ли ще допусне голямо текучество, въпреки че никога няма да пренебрегне играчи, които се намират във форма и показват, че заслужват да бъдат поканени в отбора, без значение на каква възраст са.
Ако допуснем, че в разширения състав за двата спаринга в близките дни, са попаднали поне 70-80 процента от тези, на които Илиан ще разчита и занапред, можем да опитаме да прогнозираме кои ще се борят за неговото доверие за важните битки впоследствие.
Първо, нека да отбележим, че основните тактически постройки, към които ще се придържа Илиев са 1-4-3-3 и 1-4-2-3-1, с уточнението, че в някои мачове може да използва и схема с трима в защита, предвид качествата на футболистите на конкретния съперник и стила му на игра.
А сега и за изпълнителите.
Към днешна дата конкуренти за вратарския пост изглеждат Иван Дюлгеров от Черно море и Светослав Вуцов от Славия, тъй като Даниел Наумов бе забит на пейката в ЦСКА 1948, след като не подписа нов договор. За него в момента важи казаното от Илиан, че няма да повика футболист, който не играе редовно.
В защита отдясно с едни гърди напред е излязъл ?морякът“ Виктор Попов, но той има сериозни алтернативи в лицето на Йоан Стоянов и започналия много силно пролетта левскар Патрик-Габриел-Галчев, както и на Иван Турицов от ЦСКА, който не попадна в групата за Баку заради травма.
Свирепа пък се очертава битката за двете места в сърцето на отбраната, за които се борят Живко Атанасов от Черно море, правещият силен сезон с Шльонск в Полша Алекс Петков, Валентин Антов от Кремонезе и Петко Христов от Специя. Към тях може да добавим и капитанът на младежкия национален тим Християн Петров от ЦСКА, който записва впечатляващо израстване през този сезон.
Що се отнася до избора на Илиев за левия бек, в Баку той ще пусне на този пост дебютанта Андрей Йорданов, но в бъдеще ще бъде интересно да видим дали Антон Недялков може да си върне титулярното място. Това ще е нещо в рамките на очакванията, стига след завръщането си на терена заради контузия Антон бързо да върне и игровата си практика. Иначе отляво Турицов и Попов също биха се справили, ако се налага.
В средната линия Илия Груев от Лийдс, Ивайло Чочев от Лудогорец и Филип Кръстев от Цволе на карта са първи избор, но това във всеки един момент може да се промени, след като до тях са също преобразения напролет Тодор Неделев, Илиан Илиев-младши от ?Тича“, Светослав Ковачев от руския Ахмат и бившия капитан на България Георги Костадинов.
Тук не бива да забравяме Доминик Янков, въпреки че е далеч от погледа на Илиан в САЩ, и Иван Йорданов от Лудогорец, ако обаче се отърве от перманентните контузии.
И стигаме до атаката, в която запазено място има само капитанът и безспорен лидер Кирил Десподов. За двамата до него в предни позиции обаче Илиан Илиев разполага с най-богат избор, и, Дай боже, това да му е проблема – да избира между много перспективни и добри играчи.
За таран например напират опитният Алекс Колев от Крумовград и Георги Минчев от АЕЛ Лимасол, а до тях са Мартин Минчев от Ризеспор и Лукас Петков, макар че юношата на Черно море и играчът на Гройтер Фюрт не са типични централни нападатели и силата им е по целия фронт на атаката.
Погледнете обаче, какво се случва по фланговете, където са Георги Русев от Сион, Станислав Иванов от Арда и Димитър Тонев от Крумовград. Да добавим към тях и Марин Петков от Левски, който в момента е при младежите, но вече има достатъчно мачове, че и вкарани голове за батковците.
В общи линии това са играчите, които към края на 2025-а ще дадат отговор на въпроса дали отново ще се класираме за финали на Мондиал след 1998 година, макар че през следващите месеци може да се очаква към тях да се присъединят и други футболисти, които са успели да хванат окото на Илиан.