Ерата на Гриша Ганчев в ЦСКА приключи след близо 9 години. С бизнесмена си тръгва и синът му Данаил, а и доверените му хора от годините в Литекс навярно. С това се слага генерално краят на Ганчевия престой на ?Българска армия“, а не както през 2022-ра година, когато синът му придоби акциите на 31-кратния първенец.
След като изброихме успехите на Ганчев начело на ЦСКА, е напълно в реда на нещата да изброим и провалите. За да звучи по-меко, нека кажем неуспехите.
Ясно е, че Ганчев застана начело на ЦСКА в едни от най-бурните времена за ?армейците“. Фалит на старото дружество, тотална спортна посредственост, сезон във В група, обезвереност у привържениците и още много. Успя ли обаче бизнесменът да надгради, така както обеща пред хиляди фенове през октомври 2015-а година? Успя ли да се окаже онзи ?таралеж, който да изгони змиите“? Достатъчно ?заможен“ ли беше, за да издържа ЦСКА?
Какво НЕ постигна Ганчев?
Работеща школа
Многократно сме чували, че за да функционира добре една школа, са нужни 8-10 години. Е, точно толкова минаха, откакто Ганчев застана начело на ЦСКА. В последните 1-2 години никой не излезе от академията на ?червените“ – Християн Петров е донякъде пловдивски продукт, донякъде и на столичния гранд.
А Ганчев дойде с ноу-хауто от Литекс, където академията бе с класи над останалите в България. Уви, така и не успя да наложи този модел в София. Дори не го и доближи. За десетилетието на Ганчев в столицата има излязъл един-единствен Валентин Антов, който все е из италианската Серия Б.
Тепърва ще се види какво ще стане с търсещите път в големия футбол Марк-Емилио Папазов (бил и в Левски), Георги Чорбаджийски, Илиан Антонов, Росен Божинов (сега в ЦСКА 1948), Йоан Борносузов (Дженоа), Илия Шаламанов-Тренков (Порт Мелбърн Шаркс) и други знайни и незнайни ?червени“ юноши от последната декада.
Начело на школата за 9 години бяха сменени няколко специалисти – Стефан Яръмов, Пауло Кардосо, Добромир Митов и действащият в момента шеф Костадин Ангелов.
Треньорският въпрос
За 9-те си години на ?Армията“ Гриша Ганчев разчиташе на 18 (словом – ОСЕМНАДЕСЕТ) треньори. Средно – двама на година. Тотален противовес на марката ЦСКА, където треньорът трябва да бъде институция. В десетилетията назад човекът на ?червената“ скамейка е гарант за качество, стабилност и просперитет. Все компоненти, които липсваха на избраниците на Ганчев за треньорския пост.
Имаше българи, имаше чужденци, имаше помощници, имаше триумвирати. Всичко започна с Христо Янев, изкарал сезона във В група и първите няколко мача след завръщането в Първа лига. Финалният акорд пък бе за Стамен Белчев, започнал своя трети престой в Борисовата градина преди няколко седмици. Между двамата се изредиха много чужденци – Едуард Йорданеску, Нестор Ел Маестро, Милош Крушчич, Люпко Петрович, Даниел Моралес, Бруно Акрапович, Алън Пардю и Саша Илич. Ел Маестро два пъти, а Петрович и в ролята на помощник в ?легендарно“ трио с Добри Митов и Димитър Пенев. Българите бяха Белчев на три пъти, Янев на два пъти, Любослав Пенев също с дубъл, Митов закратко, Стойчо Младенов…Почти всички имена от червената част на България, за които може да се сети човек.
Така и не се намери човек, който да се сработи с Гриша Ганчев и неговите верни хора. Най-близо до това бяха Христо Янев и Саша Илич. Единствено те изкараха по цял сезон с подготовките. Безкрайно тъжно за институцията треньор на ЦСКА.
Добра селекционна политика
Мнозина казват, че за да е успешен един отбор трябват пари, селекция и организация. В ЦСКА липсваха поне две от тези звена в периода на Ганчев начело. С втория най-голям бюджет в лигата ?червените“ все не успяваха да катурнат доминанта Лудогорец поради огромното си текучество в състава. За десетилетие на ?Армията“ се изредиха над 100 футболисти, но така и не се разбра кой ги води.
На няколко пъти феновете настръхваха срещу Стойчо Стоилов, заемал постовете генерален мениджър и главен скаут в дадени периоди. Именно бившият халф най-често бе обвиняван за издънките на ?червения“ пазар. Стоилов така и не стигна успеваемостта си от годините в Литекс. Преди няколко месеца самият Ганчев заяви, че е главен скаут, което породи още повече въпроси за входа и изхода в селекционната политика на ЦСКА, кой я определя и налага и кой носи отговорност.
Дуото Стоилов-Ганчев имаше някои попадения в селекцията, не може да се отрече. Дали е случайно или не – въпрос на тълкувание. Безспорно обаче имаше и много сериозни резили. Към двете крайности бих причислил и една немалка група от играчи с добри качества, на които отровната среда в клуба не понесе. А средата знаем кой трябва да я въдвори…
Шампионска титла
Най-голямата болка на феновете на ЦСКА. За деветте си години Гриша Ганчев така и не успя да върне титлата там, където тя е била най-много пъти – 31.
Дълго чаканата 32-ра титла продължава да е в съзнанието на феновете вече 16 години. На два пъти Ганчев бе много близо, но и в двата случая от златото го разделиха аналогични обстоятелства – изпуснати дузпи. През 2019-а година бе Али Соу, през миналата 2023-а Иван Турицов направи болезнения пропуск.
Така за Ганчев и хората му остана единствено утехата от двете спечелени купи в ерата му на ?Армията“. Едната през 2016-а година е вероятно най-сладката в цялата история на ЦСКА, тъй като бе взета от В група. Тази през 2021-ва година едва ли ще бъде особено помнена и заради КОВИД обстоятелствата. Но купата си е купа, с Ганчев ЦСКА мина кота 20 в тази надпревара.
Девет години са голям период от време. Всички малки и големи успехи, малки и големи неуспехи няма как да бъдат събрани в няколко реда. Ганчев остава противоречива фигура за ?червените“ запалянковци, но фактите говорят едно. Той е най-дълго задържалият се собственик от 1989-а година насам, но с нито 1 титла на България. А златото е есенцията на ЦСКА.
