Двата най-успешни български футболни отбора са в криза. Историята не помни друг период от 15 години, в който ЦСКА и Левски да не са печелили шампионската титла. Взеха общо четири отличия от Купата на България, което не е утеха.
През новия сезон “сини” и “червени” дори няма да участват в европейските клубни турнири. Често едните се подиграват на другите, но истината е, че съдбата и проблемите на двата клуба са сходни. В следващите редове ще направим паралел, след който ще се убедите в това.
Нови треньори, нови надежди
В рамките на няколко дни Станислав Генчев беше представен като старши треньор на Левски, а Томислав Стипич пое ЦСКА. Поредно лято грандовете правят “рестарт” и започват да градят нови отбори. Очакват се дузина привлечени футболисти, като не по-малко ще са напусналите. “Сините” дори вече продадоха звездата си Хосе Кордоба. Това също е сред основните проблеми в двата лагера – при изгодна оферта се разделят с важен играч, който няма алтернатива в отбора, а взетият за негов заместник е далеч от нужната класа. В случая Левски има нужда от свежи пари. Друг е въпросът защо „сини“ и „червени“ често трябва да закърпват дупките в бюджета.
Любопитен факт: Николай Костов е първият треньор на отбора, който се задържа за цял сезон от Ясен Петров през 2010/2011. При ЦСКА е абсолютно същото – Саша Илич изведе “червените” за първа и последна тренировка миналата кампания. Преди него това стори Стойчо Младенов (2013-2015). По веднъж на десетина година някой успява да се задържи за по-дълго на ветровития пост в столичните грандове.
Текучеството е много голямо. Специалистите често се превръщат в жертвен агнец. С уволнението им се хвърля прах в очите на феновете, които се успокояват за известно време. Така двете ръководства потушават напрежението. Не рядко уволненията се случват и посреднощ.
Разделение при феновете
В Левски години наред има два лагера. Част от привържениците ходят в “Б” сектор, а пък останалите посещават “А”. По-притеснителното е, че се случват инциденти между отделните групи. Наскоро по време на Вечното дерби с ЦСКА (0:2) фенове на централната трибуна на “Васил Левски” бяха бити от частни охранители, представители и приближени на други фракции.
Агитката и останалите фенове са разделени и по въпроса за Наско Сираков. Мажоритарният собственик се действа с голямо доверие на част от “синята” общност. Други пък открито водят война с него. На всеки мач знамената се издигат наобратно. Пишат се остри послания върху транспаранти. Наскоро пък една от вратите на стадион “Георги Аспарухов” беше “превзета” и това забави началото на мача с Черно море (0:0).
В ЦСКА няма толкова отчетливо разделение. “Червената” общност обаче се дели по важните въпроси на два лагера, току както е при левскарите. Теми като собственици, треньор, отделни футболисти често предизвикват сериозни полемики както в социалните мрежи, така и в реалния свят. Стига се до тежки обиди и закани, което не е присъщо за едно голямо и задружно семейство, каквото искат да имат в ЦСКА.
Да, в спора се ражда истината, но раздорите сред феновете на 31-кратния шампион водят и до сериозен отлив от мачовете на отбора. Разбира се, това не е единствената причина секторите често да остават полупразни напоследък. Впрочем, такива са и на “Герена”, където само преди година беше трудно да се сдобиеш с билет за мача. ЦСКА и Левски ту се радват на масирана подкрепа, ту играят пред обидно малко фенове. “Сини” качват снимки и се смеят на Сектор Г, а още в следващия кръг се случва обратното. Продължаваме с приликите.
Стадиона
Левски бутна централната трибуна на “Георги Аспарухов”. Идеята беше да се започне поетапна реконструкция на цялото съоражение. Парите обаче свършиха и слава богу “сините” поне успяха да завършат сектора си. Почти успяха, защото остана без козирка. Не е ясно кога изобщо ще бъде монтирана такава. Цесекарите, разбира се, дълго време се смяха за “сектор кабрио”, но пък по трибуните на техния стадион никнеха гъби, половината лампи не светеха, а таблото беше от 60-е години. “Сините” често ги взимаха за мезе и заради подвижните тоалетни, разположени над последните редове.
Сега “Българска армия” е сравнена със земята и тепърва ще започне мащабна реконструкция. Тя трябва да продължи около две години. Веднага отсрещният сектор започна да злорадства, че „ЦСКА си бутна стадиона и ще остане без такъв“. Предстои да разберем дали тази мрачна прогноза ще се сбъдне. Към момента няма такива наченки, но пък сме виждали подобни примери в българския футбол.
И в двата лагера години наред имаха сериозни документални проблеми, които не им позволяваха да правят каквото и да е със стадионите си. В Пловдив държавата наля стотици милиони за Ботев и Локомотив. За столичните грандове обаче подобно финансиране няма. Освен това ЦСКА трябваше да си плаща наем за собствения стадион и база. След огромна борба все пак си издейства публично партньорство с държавата и разрешително за строеж. Сега в Левски се опитват да направят същото. И по този въпрос съдбите на грандовете са изключително близки.
Психологията
В най-популярните български отбори има няколко мантри, които не спират да се повтарят с годините. Ако си затворим очите, ще е трудно да разпознаем дали цесекар или левскар ги повтаря.
Отборът винаги се бори за първото място и за Купата. Трябва да се налагат млади български момчета от школата, които са закърмени със „синята“/“червената“ идея. Нашите фенове са №1 в България. Нашият клуб е най-големият, а на вечния съперник е било помагано много през годините и се е ползвал с протекции. Ние сме измислили песните, а те са ни ги откраднали. Хореографиите ни са без алтернатива. Вечният враг пак се провали в Европа – време е за смях, макар и ние да не участваме. Съдиите ни режат, а на тях им помагат…
Малка част от тезите. Вероятно ще ни трябва повече от ден, за да изброим всички сходства между „сини“ и „червени“. Дори няма да засягаме финансовите проблеми, които години наред мъчат ту единия, ту другия столичен гранд. А когато „нашият“ отбор се оправи, е време за жлъчно плюене по съперника и пожелания за фалит. Школите пък отдавна не работят. Не се вадят таланти. Масово сочени за такива гният по принуда във Втора и дори Трета лига. Вместо тях се взимат основно свободни агенти чужденци, сред които има попадения, но масовката е ниско качество.
Старият лаф, че ЦСКА и Левски са скачени съдове, никога няма да загуби актуалност. А на фона на голямото съперничество един друг отбор вече 13 години я кара полека и си печели титла след титла. Не получава сериозни глоби след всеки кръг. Не е критикуван от никого, макар и създадените от него зависимости да са очевидни и за малките деца. Но знаете, двама се карат – трети печели.