При нулевото равенство срещу Черно море за пореден път се видя, че Левски има един основен проблем, който не му позволи да събере повече точки, за да се бори за третото място, което със сигурност осигурява домакинство в баража за Лига на конференциите.
Очевидно е, че отборът трудно вкарва голове, за което причините са две – футболистите се провалят в завършващия удар и не могат да вземат правилните решения в последните 30 метра пред вратата на съперника.
Фактите показват, че в последните си пет двубоя срещу водещите отбори у нас, ?сините“ са без победа – четири загуби и едва една спечелена точка, като са вкарали само 3 гола, което прави средно по 0.6 на мач.
Срещу ?моряците“ обаче трябва да отчете, че Левски искаше да победи и положи максимални усилия, но бе и изключително затруднен от грамотната и добре организирана игра в дефанзивен план на съперника, който явно бе преценил, че равният го устройва и затова се затвори и разчиташе на контраатака.
Варненци биеха за първа топката, при тях имаше подсигуряване и плътно покритие, и не даваха на домакините свободно да разиграват. Разибра се, те също допуснаха грешки, но тогава вратарят им показа защо е един от най-добрите у нас и е национал.
Все пак в много периоди от срещата подопечните на Николай Костов бързо си подаваха топката, биха няколко удара и създадоха ситуации за реализиране на гол. Левски търсеше и развитието на атаките по двата фланга, на като цяло пролича, че няма идея как да превземе вратата на ?моряците“.
Една от съществените причини за това е, че тези, които трябваше да дават креативността в средата на терена – Джавад Ел Джемили и Патрик Мислович, не го направиха в пълна степен, а Джавад прекалено се увличаше в индивидуални действия в опит сам да преодолее противниковата защита и това го правеше неефективен.
Напред пък се изгуби Рикардиньо и логично бе сменен, като дори и да се приеме, че към него бяха отправени малко пасове, той самия също не търсеше активно топката, не се откриваше и не се пласираше добре.
Тук обаче е важно да се отбележи, че в конкретния мач психиката на всички Левски бе затормозена и от странични фактори – дали треньорът остава или отива, както и десетминутния протест на фенове преди първия съдийски сигнал, а знаем, че и футболистите са хора и също имат душа и мислене.
Отделно върху пролетния срив при ?сините“ влияние оказа и раздялата с основни единици през зимната пауза – Уелтон и Роналдо в атака, както и Дарлан и Андриан Краев в средата на терена. Това неминуемо наруши ритъма в тима и баланса в състава и при такова текучество няма как да се изгражда перспективен и боеспособен отбор, след като за такъв са нужни поне 2 години. За справка – Илиан Илиев направи този тим на Черно море през последните 3-4 години и вече се виждат резултати.
Ако все пак има нещо хубаво за Левски след последния му двубой, това е, че отборът се завърна на четвъртото място и вече е зависим от самия себе си, а не и от резултатите на основния му конкурент. Припомняме обаче, че четвъртия ще участва в баража за Европа само ако Лудогорец спечели Купата.
Сметките са прости – при положение че играчите на Николай Костов не загубят на ?Лаута“ в събота и спечелят гостуването си на Крумовград и домакинството си накрая на Лудогорец, който ще е без излезлите във ваканция основни свои играчи, ще стигне до решителната битка за Европа.
Други сценарии също са възможни, но те минават през победа над Левски под тепетата или през грешки стъпки на Локомотив Пловдив срещу Лудогорец в Разград или ЦСКА у дома.
Като цяло обаче евентуално второ поред четвърто място, но този път най-вероятно с по-голямо точково изоставане от третия, и излизане на терените на Стария континент чрез бараж, означават, че в спортно-техническо отношение Левски не е показал развитие през този сезон.
Така че превърналите се в клишета фрази, че огромните задължения на клуба са пречка да се инвестират по-сериозни сума за стойностни нови попълнения, които биха помогнали съотвено да се сформира по-качествен и солиден тим, едва ли се харесват на истинските левскари.
Най-малко защото, предвид историята, традициите и славата на Левски, таванът му не може винаги да е четвъртото място.
