След като не постигна целта да се класира за европейските клубни турнири, Левски приключи сезона с три поредни победи.
По този начин ?сините“ защитиха своята чест и достойнство, и изпратиха по подобаващ начин напускащите – старши треньора Николай Костов и неговия щаб, както и Николай Михайлов и тримата, които се очаква да бъдат продадени през летния трансферен прозорец – Хосе Кордоба, Джавад Ел Джемили и Рикардиньо.
Ако отчетем, че последните впечатления са най-трайни и че Левски завърши пролетния полусезон така както го започна – с победи, както и добрите моменти, които имаше в хода на целия шампионат, би трябвало да се признае, че този отбор вдъхва и оптимизъм, и в него има играчи, които при определени обстоятелства могат да са част от един по-успешен и продуктивен Левски.
Разбира се, през този сезон като цяло те не се справиха, с изключение на Марин Петков, но хубавото във футбола е, че виваги следват предстоящи мачове и нов сезон, в който те ще получат нов шанс, за някои може би и последен, да покажат, че са способни да са полезни на Левски и да му помагат да постигне повече.
Визирам ядрото от 10-13 футболисти, с които ще разполага новия наставник Станислав Генчев.
В него са вратаря Пламен Андреев, защитниците Патрик-Габриел Галчев, Кристиан Димитров, Келиан ван дер Каап и Цунами, полузащитниците Карлос Охене и Асен Митков и нападателите Марин Петков, Фабио Лима и Евертон Бала.
Другите трима евентуално ще са халфовете Патрик Мислович, Асен Чандъров и Асими Фадига, или някои от тях, но последната дума за това ще е на Генчев.
Както и за Билал Бари, а за Илиян Стефанов първо трябва да се види в какво състояние ще е, след като се възстанови напълно от тежката контузия и операцията и се завърне на терена през късната есен.
От тези гореспоменати играчи, за Марин Петков вече всичко е казано – той направи най-силния си полусезон и подписа нов договор, с което доказа, че е изцяло отдаден на родния си клуб и няма да е пресилено да се твърди, че това ще бъде лидера на Левски занапред и около него ще се изгражда един по-боеспособен и солиден тим.
От другите се очаква да покажат, че не са стигнали тавана си в Лески, тъй като едни от тях заради грешки на растежа, втори заради непостоянство, а трети заради по-дългия период на адапатция, не можаха да дадат като цяло това, което се очакваше от тях през изминалия сезон.
Очевидно е, че към въпросните изпълнители е необходимо да се добавят и поне пет-шест стойностни попълнения във всички линии, които да повишат вътрешната конкуренция и да вдигнат отборно ниво.
Първият входящ трансфер вече е факт и това е бразилския ляв бек Майкон. Надеждите са 24-годишния играч да пасне отляво в отбрана, тъй като досегашния изпълнител на този пост и негов сънародник Цунами ще бъде използван като централен защитник.
Следващите нови би трябвало да бъдат опитен вратар, двама разиграващи халфове и двама нападатели, единият от които задължително централен.
Най-важно е обаче Левски да сполучи с хората в средата на терена, тъй като се видя, че в много срещи изпитваше трудности при изграждането на атаките при постепенно нападение и преодоляването на сгъстени и добре огранизирани защити от страна на съперниците.
Всичко това припомни една до болка позната приказка във футбола: ?Кажи ми кои са халфовете ти, за да ти кажа какъв отбор имаш“, и затова тези свежи идеи, креативност и нестандартни хрумвания, които липсваха през последните месеци, могат да дойдат от някои, които облекат синята фланелка през лятото.
Не на последно място ще е любопитно дали някои от талантливите сини юноши ще успеят да се интегрират към представителния тим, защото Станислав Генчев със сигурност ще даде възможност на някои от тях в контролите в предсезонната подготовка да го впечатлят.
В заключение, ако се налага да обобщим, само след няколко дни Левски започва едно ново начало още с първата си тренировка от лятната подготовка.
Начало с нов треньор, който е проходил в големия футбол в Левски и знае как да се бори за синята кауза, и начало към едно огромно предизвикателство – ще покаже ли този Левски, че може да се развива в правилната посока и да върви нагоре, за да се върне един ден там, където му е мястото – на върха.