Всеки отбор минава през силни и слаби периоди в един шампионатен сезон, и затова е най-важно в тези мачове, в които не ти спори и не вземаш това, към което се стремиш, въпросните изгубени точки да не попречат на изпълнението на крайната цел.
Всичко това се отнася и за Локомотив Пловдив, който през първата половина на първенството се радваше на възход и дълго бе лидер в класирането, но после забави крачка и допусна спортно-технически срив, от който за съжаление на неговите фенове още не е излязъл.
Доказателство за това е и пролетния старт на ?черно-белите“. Те започнаха обнадеждаващо с победа над коварен съперник и на неудобен терен, какъвто е този на Арда, но в следващите си два мача записаха две поражения срещу Хебър на своя терен и от Крумовград също в Пловдив, макар и не на ?Лаута“.
Така от тим, който първо бе претендент за титлата, а после и за медали и европейски турнири, Локото я докара дотам да се бори да запази мястото си в шестицата и да участва в плейофите заедно с най-силните у нас.
В случая ние няма как да знаем какво се случва в кухнята на Локо и само може да гадаем дали психиката на играчите е разклатена, вследствие на перманентните финансови проблеми или недотам уместните изказвания на собственика на клуба.
Както и дали Локо е пробит отвътре или има други проблеми, докато някой от клуба не обяви нещо официално, както беше в края на есента, и затова е правилно да коментираме това, което виждаме на терена.
А то, меко казано, не е никак добро за Локо в последните му две срещи. Защото, ако беше добро, ?черно-белите“ нямаше да загубят домакинство срещу борещ се за оцеляване съперник, след като се повели в резултата в 10-ата минута.
Нито пък да инкасират три безответни гола за 26 минути срещу новак в елита.
Очевидно е, че този Локомотив няма нищо общо с онзи от началото и средата на есенния полусезон, но още по-плашещо е, че виждаме едни обезверени играчи и липса на лидери сред тях.
Футболисти, които сякаш не знаят или не разбират, за какво са излези на терена и какво трява да правят. Футболисти, които са огромни длъжници към този момент на феноменалните си ултраси, които дори и при 0:3 срещу Крумовград ги подкрепяха.
Ако все пак обаче в този деликатен за Локо момент има и една хубава новина, тя е, че тимът продължава да има комфортен аванс от 8 точки пред седмия 7 кръга преди края на редовния сезон.
Но, ако погледнем програмата на Локо във въпросните срещи, тя направо изглежда стряскаща. Изключвайки домакинството срещу Етър, което момчетата на Александър Томаш би трябвало да спечелят, дори и трудно, четири от другите шест съперници са сред водещите у нас.
Три от тях се борят за титлата – Лудогорец и Черно море, които ще гостуват на ?Лаута“, и ЦСКА, срещу който Локо ще излезе на Националния стадион ?Васил Левски“. В последния кръг пък под тепетата ще дойде и ЦСКА 1948, който се бори да остане сред първите шест.
Останалите две гостувания на Локо също са тежки – на преобразения от Златомир Загорчич Славия, и Берое, който ще иска да избегне довършването на сезона в последната шестица.
Предвид всичко това, ако не видим положителна промяна в игровото поведение на играчите на Локото, отборът рискува да влоши още повече положението си и ще излезе, че Джовани Бариани, Георги Минчев и Алфа Конте са били безценни в атаката, колкото и да няма незаменими изпълнители в съвременния футбол.
Не на последно място в предстоящите двубои Локо трябва да играе и за своята публика, и да покаже, че заслужава да има такави велики привърженици и е на тяхното ниво.
И няколко думи за Христо Крушарски. Не искам да му бъда съдник или да го поучавам, но ако поправи една своя основна грешка – първо да говори, а после да мисли, ще е хубаво както за Локо, така и за него.
Това ще рече босът да е по-разумен, внимателен и умерен, когато говори пред медиите, тъй като изказвания от рода на това за Динко Хоркаш: ?Тоя какъв беше“, могат да ?взривят“ съблекалнята на отбора.
Отделно пък всеки истински локомотивец знае колко точки донесе Хоркаш на Локо с изявите си, а и нито вратаря, нито който и да е друг играч заслужава подобно унижение.
Нека да припомня също, че публичните изяви на един собственик или президент на даден клуб винаги трябва да са адекватни на управленческите му качества и най-високия пост, който заема.
