Отборът на Лудогорец продължава да показва по категоричен начин защо е хегемон по нашите терени през последните години, след като успя да излезе от критичен момент миналата есен.
Тогава тимът изгуби непривично за него много точки в първенството и записа унизителна загуба като гост на Нордселанд в Европа, и по всичко изглеждаше, че задачата му да вдигне 13-а рекордна титла поред става сложна.
Но след последвалата треньорска смяна, ?орлите“ полетяха с Георги Дерменджиев и спечелиха 33 от 36 възможни точки в родния елит, след като записаха 11 победи и една загуба, а в Лига на конференциите излязоха от групата си и играха плейоф за осминафинал, в който отстъпиха след голяма битка пред Сервет.
Това, което постигна Лудогорец през есента с Дерменджиев, му даде възможност да влезе по-уверен и с по-голямо самочувствие в пролетните битки и засега изглежда всичко върви по план.
През втория дял ?орлите“ записаха пет поредни победи и вече имат седем поред при майсторите, а при въпросните пет успеха Лудогорец вкара 21 гола и допусна един, което говори, че справя както в атака, така и в защита.
За тази страхотна серия заслугата е на Георги Дерменджиев, който напипа състава и взема успешни решения за стратетияга и в хода на мачовете, на лидера Якуб Пьотровски, който е и голмайстор на тима напролет и на всички други играчи, тъй като дават максимума от себе си за силното представяне на отбора.
Тук обаче искам да отделя специално внимание на двамата крайни защитници, чийто изяви сякаш остават в сянка, а както и Аслак фон Витри, така и Франсиско Сон имат огромна заслуга за печелившия футбол на Лудогорец и преди всичко за това той да е един от двата отбора в групата на майсторите, инкасирали само по едно попадение през втория дял.
Норвежецът и испанецът играха редовно в първите 5 пролетни двубоя, съответно като десен и ляв защитник, и бяха сменени при решени мачове само по веднъж. Фон Витри напусна терена за сметка на Георги Терзиев в 80-та минута на срещата в Стара Загора, след като шампионите водеха с 2:0, а Сон пък излезе в 63-тата минута при 5:0 срещу Локомотив София, за да отстъпи мястото си на Дени Групер.
Важно е също да се отбележи, че освен, че си вършат безупречно работата като бранители, двамата имат и общо 3 гола на сметката си за тази година, като двата от тях са стратегически.
Сон откри резултата при успеха над Берое, а Фон Витри направи същото при победата над ЦСКА 1948. Отделно скандинавецът се разписа и срещу столичните железничари, като с попадението си оформи разгрома.
Предвид обстоятелствата, не е трудно да се предположи, че двамата ще останат първи избор за треньора поне до края на пролетния полусезон, тъй като Фон Витри и Сон нямат реална конкуренция, и затова ще бъде важно те да запазят добрата си форма и постоянството на терена.
Към днешна дата и в близките два месеца тяхна алтернатива се очертава само Дени Групер, който срещу столичното Локо записа първите си игрови минути в официален двубой през последните 11 месеца.
През този период израелецът се възстановяваше от операция и сега ще му трябва известно време да си върне игровата практика, което едва ли ще се случи толкова бързо.
Същото се отнася и за намиращите се отдавна в лазарета Антон Недялков и Марсел Хайстер, които ако бяха здрави, биха били солидни опции за ляв бек, а капитанът и за сърцето на отбраната.
За Недялков, който между другото получи предложение за нов договор, надеждите са да се завърне след 20 април, но след като е липсвал 5 месеца, едва ли могат да се очакват чудеса от него в решителните за Лудогорец мачове в плейофите на първата шестица, които могат да осмислят сезона му.
При Хайстер пък нещата стоят по съвсем различен начин. Германецът дойде на ?Хювефарма Арена“ през миналато лято с богата визитка и от него се очакваше да се превърне в един от най-качествените чужденци у нас, но той игра само в 6 мача и се контузи.
Впоследствие всичко около травмата му бе обвито в мъгла, но изглежда, че самият играч, колкото и да е класен, е разочаровал треньора и шефовете с поведението си и най-вероятно контрактът му ще бъде прекратен през лятото.
Така че имаме основание да смятаме, че Марсел вече е изиграл последния си двубой за разградския клуб и скоро ще е свободен да си търси нова работа.