Отборът на Левски изигра поредния си стойностен мач и категорично обори критиците, които твърдяха, че е забавил темпото и изпитва трудности пред гола, след като преди срещата в Бистрица бе реализирал само един гол в три мача поред и нямаше вкарано попадение в две поредни гостувания.

Срещу ЦСКА 1948 на неговия терен ?сините“ не само прекъснаха по убедителен начин негативната традиция срещу този съперник, срещу който в последните пет двубоя нямаха пълен успех, но с модерния си футбол показаха, че се чувстват комфортно на върха и нямат намерение да слизат от него.

Очевидно е, че играчите на Левски започват да усещат силата на това, че са на първо място, и самочувствието им става по-голямо, а това от друга страна ги кара да доказват непрекъснато, че лидерската позиция им приляга и я заслужават.

За симпатизантите на Левски беше изключителна наслада да видят как техните любимци влизат по най-добрия начин в срещата, имат правилните движение и агресия, с която да притискат противника и да се стремят да надделят над него със сила, техника и импровизация.

Разбира се, ако си спомним една популярна футболна фраза, в която се казва: Кажи ми кои са халфовете ти, за да ти кажа какъв отбор имаш, е важно да се отбележи съществената роля на петимата полузащитници, сред които и започналите да се превръщат в трансферни находки халф-бекове Майкон и Алдаир Невеш. Двамата, Карлос Охене, Асими Фадига и Евертон Бала владееха и разпределяха добре топката, демонстрираха и творчество, и с бързи разигравания правеха така, че Левски да материализира колкото се може по-скоро своето преимущество.

И това, което се очакваше – да се доставят перспективни пасове към Алекс Колев и Мустафа Сангаре, се получи, след като се знаеше, че ако на тези можещи двама централни нападатели се създават колкото се може повече положения, толкова повече ще нараства вероятността те да се разпишат и Левски да печели.

Първи порази вратата на домакините Сангаре, който също като споменатите по-горе Майкон и Алдаир, се очертава като трансферен удар за Левски. Французинът набързо отбеляза първите си два гола в мач като титуляр и даде солидна преднина на своите. Отделно тези две попадения с глава бяха и много красиви, и паднали след перфектни центрирания на Бала и Алдаир.

Малко след това бистричани намалиха и като че ли опитаха да се върнат в мача, но Левски им показа, че това няма как да се случи с адекватна реакция и нови два гола.

Хубаво беше, че 3:1 направи именно Алекс Колев, който традиционно продължава да е активен и полезен в предни позиции, но гола му убягваше в последните срещи.

А шедовъра, с който Марин Петков уби интригата, дойде в точния момент за него, тъй като със сигурност ще му вдъхне увереност, след като на новия пост зад нападателя, на който Станислав Генчев го използва, той не блести така ярко от началото на кампанията.

Марин обаче се разписа в типичен свой стил, като използва силата на краката си и камшичния удар, който е негова запазена марка. Петков се засили, успя да уцели топката точно там, където трябва, за да изхвърчи тя като куршум и да стане невъзможна за противниковия вратар.

И, за да завърша със заслужените суперлативи, трябва да отличим и Евертон Бала. До този момент в първенството той имаше само един гол и една асистенция, и предвид контузията на Фабио Лима сякаш съществуват притеснения, че ?сините“ още не са намерили така желаните заместници на продадените в началото на годината Роналдо и Уелтон.

С двете майсторски асистенции за първия и третия гол и най-вече с футболните си отигравания като цяло обаче, Бала загатна, че на него не трябва да се гледа основно като крило и след като е получил пълна свобода за действие от наставника, може да е полезен по целия фронт на атаката и зад двамата тарани.

Дали това ще се случи, времето ще покаже, но определено Евертон има нужните качества и потенциал не само да се превърне в основен играч на Левски, а и в негов нов лидер.