Със смъртта на Атанас Драмов си отива една епоха в Локомотив Пловдив, след като той бе един от най-успешните му треньори и постигна успехи с няколко поколения черно-бели играчи.
Най-големите от тях са първия трофей, който донесе в историята на Локо – Купата на Съветската армия през 1983 година, и бронзовите медали в А група през 1992 година.
Безспорно обаче Драмов ще се помни винаги с четирите знаменити мача като наставник на Локомотив в периода 12 май – 13 август 1983 година.
В тях Локо първо поваля ЦСКА с 3:2 в Ихтиман в полуфинален сблъсък за Купата на Съветската армия, а по-късно вдига трофея след 3:1 на финала срещу Чирпан в първия финал между отбори от Б група. Следват 0:0 в епичния бараж за елита с Черноморец под тепетата и 2:1 над Осъм във втория такъв, който връща ?черно-белите“ в групата на майсторите.
Тези четири срещи са гледани на живо от над 90 000 локомотивци, след като само срещу Чирпан и ловчанлии на трибуните на Националния стадион ?Васил Левски“ има съответно 25 000 и 35 000 привърженици на Локо.
И в четири мача на черно-бялата врата пази Стефан Стайков, който прави геройски спасявания, а край него са виртуози като най-голямата легенда на клуба Христо Бонев, неповторимия?Аян Садъков, голмайстора Едуард Ераносян, Христо Сотиров, Николай Курбанов, Иван Беделев, Илия Анчев, Петко Станков, Пламен Николов, Любомир Бурнарски и други.
Макар и съкрушен от скръб, бившият вратар на националния отбор и Локомотив Стефан Стайков се върна в спомени към Атанас Драмов.
?В Локо ме покани Станчо Бончев, Мир на праха му,?и когато стъпих на ?Лаута“ първите думи на Атанас Драмов към мен бяха: Добре дошъл при нас, аз зная, че ти ще свършиш работа. Впоследствие ?Лаута“ се превърна в мой дом за 2 години, тъй като не само тренирах и играех мачове там, но и спях на стадиона“, върна се назад във времето пред Nostrabet Стайков.
?Атанас Драмов бе един честен, добър и почтен човек, който познаваше футболната материя както никой друг. Никога не го видях да направи интрига между футболисти в съблекалнята, а със специфичния си подход към всеки един от нас съумяваше да ни придава вярната настройка и да извлича максимума от потенциала ни“, добави бившият страж.
Стайков се върна и към драмата с Черноморец, и призна, че нулевото равенство е било прието тежко от Драмов. Резултатът не позволява на Локо да се върне в елита, след като е изгубил първия двубой край морето с 1:2.
?Трибуните бяха препълнени и имах чувство, че ще се срутят, а преди двубоя двата отбора не можехме да влезем на стадиона, тъй като имаше много хора. Наложи се полицията с водно оръдие да ги разпръсква и хиляди фенове влязоха без билети. Имаше и много такива, които счупиха тухли от строящата се край ?Лаута“ писта и стъпиха на тях, за да гледат, тъй като имаше няколко редици правостоящи“, спомня си Стайков.
?Атанас Драмов ни бе подготвил великолепно и от първата до последната минута ги мачкахме, но тази пуста топка не искаше да влиза. Кълбото се отбиваше от гредите или от тялото, главата и краката на техния вратар Любомир Шейтанов, който целуваше топката и гредите, и благодареше на Господ. Всички ние след последния съдийски сигнал отказвахме да приемем, че не сме победители, а на другия ден като погледнах стадиона, ми изглеждаше като след бомбардировка, добави Стефан.
?Драмов не бе на себе си от яд, което бе нормално, а малко след това получи предложение от Кипър. Но стана така, че извадиха Плевен от елита и трябваше да играем бараж с втория от другата Б група Осъм Ловеч. Събраха ни от плажовете, където почивахме и направихме само една тренировка преди срещата, като по време на нея се включваха играчи, пристигащи от различни краища на България. Помня, че Драмов ни каза: ?Момчета, втори такъв карък няма да има. Ние имаме много добър отбор и ще влезем в А група“. Заради този мач Драмов отказа да лети за Кипър, и вече след като си свърши работата, тогава замина за там. Такъв си беше той, истински локомотивец, който начерта пътя, по който трябва да вървят локомотивците от деца. Бог да прости Атанас Драмов и съболезнования на семейството и близките му, завърши Стефан Стайков.
