При успеха срещу Левски отборът на Лудогорец показа адекватна реакция след неприятната загуба от азерите и спечели ценни три точки, което беше най-важното в това дерби.
Така ?орлите“ запазаха пълния си актив в групата на майсторите след три изиграни мача, а имат да изиграят и два отложени такива.
Тази победа определено свали напрежението при шампионите и им върна увереността и самочувствието преди важните сблъсъци на европейския терен срещу Петрокуб, за които очакванията са разградските орли да елиминират съперника и да влязат във втория по сила континентален турнир Лига Европа.
В срещата със ?сините“ разградчани за първи път бяха водени от Захари Сираков, който досега бе наставник на дубъла на клуба, и той трябва да бъде поздравен не само, че се справи по най-добрия начин, но и за смелите решения, които взе.
Захари не се поколеба да направи няколко промени в състава и да се лиши от утвърдени имена, като пусна на терена цели четирима нападатели – Рик Джонатан, Кайо Видал, Руан Секо и Квадво Дуа.
Това не се беше случвало отдавна, може би от 3 април тази година, когато Лудогорец отново започна с четирима в атака и отново срещу Левски, с разликата, че вместо Видал в квартета бе Бърнард Текпетей.
Тогава въпросните изпълнители имаха основна заслуга за изразителната победа с 5:1, като Секо и Дуа се разписаха по веднъж. Това направи и влезлият като резерва Видал, който преди дни също вкара един път, което бе напълно достатъчно за триумфа.
Важно е също да се отбележи, че под ръководството на Сираков Лудогорец се показа като един стегнат и дисциплиниран отбор, който знае за какво е излязъл на терена и какво иска да постигне.
Играчите на домакините следваха ясния план, бяха спокойни и концентрирани и търпеливо изчакваха момента за решителния удар, като в края не пропуснаха възможността да го нанесат.
Връщайки се обаче към Захари Сираков, сега той поставя сериозна дилема пред ръководството на Лудогорец – дали да продължи да му гласува доверие за постоянно или да търси по-опитен и доказан наставник.
Всъщност самият Сираков би могъл и да улесни задачата на своите шефове, ако елиминира молдовците в Европа и спечели шест точки в оставащите два двубоя в първенството през август – гостуване на Берое в Стара Загора и домакинство на Черно море.
И, ако успее да го направи, няма да е трудно да се предположи, че съществува голяма вероятност да запази поста и занапред, с уточнението, че един треньор винаги е зависим от играта и резултатите на отбора, който води.
Говорейки за Захари обаче няма как да не направим един паралел между него и Ивайло Петев. Преди 14 години Петев дойде в Лудогорец без никакъв треньорски опит в професионалния футбол, като за него се знаеше, че е ставал шампион като футболист и е бил играещ треньор на Любимец.
Това обаче не му попречи да развие своите качества и умения в клуб, който бе започнал да изгражда модерен представителен тим, база и школа и добре функционираща структура.
Петев донесе първите две титли на Лудогорец и по една Купа и Суперкупа на страната, а през втория си престой добави още едно шампионско злато и Купа на България.
Сега Захари Сираков също се намира в сходна ситуация, след като допреди дни бе водил само юноши и Лудогорец II във Втора лига.
Сираков също като Петев е ставал първенец на България и е печелил Купи като играч, а разликата между двамата като треньори е, че Ивайло дебютира далеч по-млад в родния елит.
Но в живота и футбола се знае, че възрастта не е порок, нито е присъда, а още по-малко край, така че нищо чудно Захари да получи шанс да сбъдне професионалните си мечти.
Ако обаче шефовете на Лудогорец решат друго и заложат на чуждестранен специалист, по всичко личи, че Сираков ще продължи с дублиращия тим на ?орлите“, с който се справя безупречно, след като го превърна във водещ във втория ешелон и умело развива качествата на перспективните кадри на разградчани.
