Най-успешното поколение в българския футбол се събра да отбележи 30-ата годишнина от Световното първенство в САЩ, на което завършихме четвърти. Пеневата чета се събра на бляскаво тържество в Залата на славата на Христо Стоичков. Отново всички заедно – героите на милиони българи, споделиха спомените си и емоциите си от онези щастливи времена.

В центъра на събитията логично бе домакинът. Стоичков направи нещо изненадващо за мнозина и подаде ръка на Борислав Михайлов, с когото дълго време беше в конфликт.

„В годините всеки е правил грешки. Аз най-много сигурно, но днес е един от тези моменти, в които… трябва да викна нашият капитан да дойде… Боби Михайлов!“, обяви Камата и последва топла прегрътка между двете легенди на родния футбол. „Думата „аз“ не я използвам никога. За мен Боби винаги е бил капитанът на този отбор. Винаги сме го слушали. Човекът, който трябваше да поведе отбора, е той“, добави Христо.

„Благодаря ти, Ицо. Първо искам искам да ти благодаря за тази крачка, така или иначе ние винаги сме били близки“, отговори бившият президент на Българския футболен съюз.

А ето и част от мемоарите на Стоичков: Спомените са нещо невероятно! Хванахме последния самолет и се върнахме последни от Световното първенство. Когато си в тези 24 отбора на света и си завършил четвърти, това показва какви личности и спортисти сме били. Той, като капитан, още от първия ден до нашето завръщане – това, което си бяхме обещали да го свършим – да играем със сърце, го направихме.“

Гласът на Стратега

Предводителят на „Златното“ поколение – Димитър Пенев, който наскоро навърши 79 години, сподели какво е да види отново всички свои възпитаници заедно след толкова много време.

„Смятам, че след тези успехи, които сме постигнали преди 30 години, уважението винаги го е имало. Тези хора са защитавали България. Всеки един от тях е усмихнат, поздравяват се с всички и това е едно голямо уважение за българския спорт, не само за футбола. Не може да не се сещат за нас, че ние сме били една бригада заедно. Ние имахме правата да бъдем техни треньори и допринесохме за българския футбол, след като постигнахме успехи на Европейски и Световни първенства“, сподели Пената пред „Спортал“.

Почит

Всички привъстващи на събитието не пропуснаха да почетат паметта на кондиционния треньор Михаил Бъчваров, доктор Димитър Гевренов, масажистът Цанко Михов и великият Трифон Иванов, които бяха важна част от Американското лято, но вече не са сред нас.

Фондация „Национали 94“

Героите от САЩ ’94 ще подпомагат футболни хора и деца в неравностойно положение. Председател на новоучредената фондация ще бъде Михайлов, а негови заместници – Христо Стоичков и Красимир Балъков.

„Идеята за фондацията дойде, след като няколко от футболистите се разболяха от коварна болест. Правим го с благотворителна цел, като искаме да съберем средства не само за националите, а и за млади и талантливи футболисти. Надявам се да бъдем подкрепени. Няма да спрем дотук. Най-важното обаче е да имаме подкрепа от хората. Искаме фондацията да остане и след нас“, коментира Балъков.

„Искам да кажа на всички, че най-щастливият момент след Световното, е днешният, тъй като отново сме всички заедно и недоразуменията са изчистени. Това е пример за нашите политици. Нека да погледнат и да си вземат поука“, призна Бала.

Други отзиви

Предлагаме ви още мнения от празничното събитие.

„Чувството е прeкрасно! Най-важното е, че отново се събрахме заедно, въпреки някои противоречия между нас. От 1994-а това е първият път, когато сме наистина сплотени. В годините се виждаме, но в крайна сметка да се съберем заедно всички – наистина изпитвам вълнение. Отборът е на първо място. Без тази победа в 93-тата минута нямаше да има това лято. Радостта на хората е най-хубавият спомен. Каузата е свързана с футбола. Каквото можем, ще помагаме. Всички отново сме заедно, това е нещо прекрасно!“, сподели Емил Костадинов.

„Не сме били толкова разделени, за да има обединение. Удовоствие да съм сред тези хора. Тези 30 години минаха като един миг. Сега си давам сметка с какви велики футболисти съм имал шанс да играя. Ние с повечето се чуваме често, но имаше хора като Велко Йотов, който не го бях виждал от 10 години. Не вярвам да се напиват така, както на Световното. Казах им да бъдат по-внимателни“, заяви Наско Сираков.

„За мен винаги успехите са на колектива. Когато сме обединени, се получват нещата. Важно е, че сме тук. 45 дни е миг, част от живота на един човек. Не разглеждам само един мач, а цялото събитие в Америка. Трябва да бъдем по-задружни. Дано повече хора подкрепят тази идея“, коментира Йордан Лечков.

„Спомените са много хубаво нещо, Те топлят, но лошото е, че се връщаме толкова години назад. Аз смятам, че това нещо може да бъде подобрено, както беше подобрен рекордът на Стефка Костадинова. Отношенията помежду ни са доста по-добри от някои моменти през тези години и се надявам, че ще продължат да бъдат такива. След Световното имаше един период, в който всеки беше поел по свой собствен път, но от днешна дата за този отбор отново ще се говорят хубави неща“, призна Пламен Николов.

„Много съм щастлив, че се осъществи тази среща. Най-забележителното е, че 30 години по-късно ние отново сме един отбор. Подкрепям изцяло фондацията и много се радвам, че тази идея дойде. Показвам на футболистите в Гьозтепе мачове от САЩ ’94, за да видят какъв треньор имат. Много години минаха, за съжаление, а пък за радост отново сме заедно. Времето не може да ни промени. Времето ни показа, че продължаваме да сме голям отбор. Лятото през 1994-а е щастие за цял живот“, сподели Цанко Цветанов.