Рожба на Левски продължава развитието си по възходяща линия през пролетния полусезон и показва, че е сграбчил шанса си, който получи, след като заигра редовно в представителния тим на Герена.

След като до този момент обаче Марин Петков блестеше при ?сините“ и даваше убедителна заявка да се превърне в един от следващите им лидери, сега се развихри и с екипа на младежите на България и вкара изключително важен гол за успеха им като гости с 1:0 над Полша в европейска квалификация.

Тази победа позволи на младите ни лъвчета да запазят шансове за класиране на Евро 2025, а любопитното при попадението на Марин беше, че бе вкарано по различен начин от предишните му три за Левски.

Сега Петков нахлу фронтално към голямото наказателно поле и с премерен удар от дъгата насочи кълбото с левачката в долния ляв ъгъл на полската врата, докато срещу Пирин се оказа на точното място в правилния момент около дузпата, срещу Арда пък имаше време да си нагласи топката на левия крак, преди да я насочи от линията на големия пеналт във вратата, а срещу Етър навлезе отляво след прекрасен пас на Джавад Ел Джемили и не остави шансове на вратаря.

Сега Марин вече започва да плува в свои води, тъй като го пускат там, където е най-силен – отляво в атака, и търси топката на скорост, а не я чака на крак.

Това му дава предимство да избягва зад гърба на бранителя и след това да скъсява дистанцията с вратаря, като търси близкия ъгъл на вратата.

Отделно той има усет към гола и умее да се пласира на правилната позиция, а относно особеността на ударите му може да се направи паралел със закон във физиката, за който знаем, че силата е равна на ускорението по масата.

При Петков се случва нещо подобно, тъй като е много бърз и след като набере скорост и улучи добре топката с масата си, се получава силен шут, след който следва едно трептене, което не позволява на вратарите да реагират навреме.

Защо обаче Марин се чувства най-добре отляво? Защото, когато потърси топката на скорост, му е по-лесно да бяга напред и да избяга от защитника, за да я получи на удобния ляв крак и да няма повече прегради пред себе си.

Ако пък срещу него има защитник, значи има препятствие, което трябва да се преодолее, но и това е по силите на Марин, след като тръгне директно срещу съперника.

При положение обаче, че той е поставен отдясно, предвид това, че левият му крак ще е навътре, бягайки напред няма да му е удобно, като получава топката. Ако пък реши да намалява скороста, може да го блокират по-лесно, защото трябва да спира топката и да влиза навътре в шамарите, като опитва да лъже, но е там е по-гъсто и ще му е по-трудно.

Разбира се, няма да е изненада, ако Марин понякога преминава отдясно и си разменя местата с другите двама нападатели, но до тази взаимозаменяемост се прибягва в хода на дадена среща, за да се промени начина на мислене и начина на игра и да се търсят нови решения за справяне със защитата на противника.

На този етап най-хубавото при Марин е, че показва качества, характер и постоянство, с които може да бъде полезен не само на Левски и младежите на България, но със сигурност и на А националния отбор във важните му предстоящи битки в турнира Лига на нациите и особено в квалификациите за Световното първенство.

В момента само може да гадаем къде щеше да бъде Марин, ако още преди две години му даваха възможности да играе редовно и не си правеха с него експерименти да го пускат като ляв бек или ляв халф-бек.

Но всичко това е зад гърба на този едва 20-годишен футболист и демонстрираното от него на терена в последните два месеца ни дава основание да твърдим, че той е играч за бъдещето на Левски и българския футбол като цяло.

Неприятното е само, че феновете на Левски едва ли ще могат да се насладят дълги години на най-доброто от Марин Петков със синия екип, както ставаше преди време с други големи играчи на отбора, тъй като в съвременния футбол футболисти от калибъра на Марин стават примамливи за чуждите клубове от най-ранна възраст и твърде млади излизат на гурбет.

Но когато един ден това стане, поне ще е сигурно, че Марин ще се е отблагодарил на родния си Левски за това, че го изгради като човек, играч и личност, и му даде шанс да пробие в големия футбол с щедра трансферна сума, която ще бъде платена за правата му.