При измъчения, но сладък успех над Славия като титуляр за Левски започна един играч, който докато беше свеж, загатна с изявите си, че може да се превърне в трансферна находка за клуба.
Това е полузащитникът Патрик Мислович, който впечатли със своята интелигентност и техника. Словакът покри широк периметър, показа страхотен поглед върху играта и даваше добри извеждащи пасове по земя, след един от които Рикардиньо откри резултата.
Показаното от Патрик вдъхва оптимизъм, тъй като от една страна той ще повиши вътрешната конкуренция в средата на терена, а от друга може да направи така, че отсъствието на Асен Митков, който започна силно пролетта, но ще липсва известно време заради травма, да не се усети.
Точно в този момент тимът от Герена има нужда от такъв мислещ играч като Патрик, каквито играчи между другото е имал много през годините, за да придава свежи хрумвания и креативност в средната линия. Да не забравяме също, че футболните хора обичат да казват: Кажи ми кои са халфовете ти, за да ти кажа какъв отбор имаш.
Освен Мислович като цяло в продукцията на Левски имаше и доста други хубави неща през първото полувреме. На първо място отборът влезе силно в мача, установи бързо превес и бе доминиращия, като създаде достатъчно ситуации за гол, но успя да вкара само един, който бе плод на изключителна индивидуална класа.
При попадението всичко при Рикардиньо бе изпипано – с поемането на топката, обръщането и завършващия безпощаден удар.
В тези първи 45 минути играчите на Николай Костов се движеха много и бързо мислеха, разиграваха бързо топката и сътвориха футболни комбинации, като единственото, което не успяха да направят е, че не можаха да отбележат и други попадения и да решат спора.
След почивката обаче Левски отстъпи доминацията си поради недобрата физическа подготовка на повечето му играчи. Ако те бяха един или двама, допуснатите грешки можеше да бъдат компенсирани, но след като са далеч повече, това няма как да се случи и закономерно съперникът установи контрол върху топката и мача.
След като силите на ?сините“ ги напуснаха, те спряха да тичат и започнаха по-често да пият вода, а на някои им се схващаха и краката.
Беше очевидно, че умората е дошла, но затова си има и съответни причини, след като основни играчи не проведоха пълноценна зимна подготовка.
Патрик Мислович, Евертон Бала и Карлос Охен например се присъединиха по-късно към тима, а Джавад Ел Джемили също закъсня с тренировките заради контузия и така те пропуснаха важна част от предсезонния период. Може би след 2-3 мача те и други ще си подобрят кондицията, но срещу Славия се усети, че още не са на 100 процента във физическо отношение.
След като играчите на Левски спряха да бягат и едва ходеха, те започнаха много да бъркат в подаванията и по този начин се самонаказваха. Защото, ако добре разиграваш топката и се движиш, по-трудно може да сбъркаш. При Левски обаче се случи обратното – футболистите се измориха и започнаха да връщат кълбото назад, като тази тяхна неадекватност позволи на ?белите“ да ги притискат и да ги затворят в тяхната половина. Вследствие на това единствено неточните удари на Славия и вещите намеси на Пламен Андреев позволиха на Левски да удържи минималната си преднина.
Видя се също, че когато крайните защитници Патрик-Габриел Галчев и Цунами тръгваха по-напред и след като се увличаха в играта, оголваха зоните си, тъй като двамата закъсняваха едновременно да се върнат, и така отзад се получаваха пробойни при тези бавни и тромави на моменти Кристиан Димитров и Келиан Ван дер Каап.
Неслучайно последва реакция на наставника Костов, и Димитров отстъпи мястото си на Хоакин Фернандес.
В крайна сметка Левски страда след почивката, но поне пък краят бе щастлив, след като Марин Петков затвърди трите точки с четвъртия си гол през пролетния полусезон, и тази победа ще даде увереност в силите и самочувствие на ?сините“ преди изключително важните три двубоя с Лудогорец, вечния враг и Черно море.
За финал е редно да отбележим и завръщането на терена на Билал Бари след 565 дни, през които се възстановяваше от две операции.
В последните секунди нападателят можеше да се разпише, но по-важно ще бъде той по най-бързия начин да върне игровата си практика, което обаче ще отнеме време.
В този ред на мисли до края на сезона симпатизантите на Левски не бива да имат големи очаквания от мараконеца, но при положение че той се доближи до отималното си състояние, е възможно отново да се превърне в солидна опция за атаката през следващото първенство.
