Присъствието на Димитър Бербатов на първата тренировка на ЦСКА след мача за Купата се превърна в новина. И трябва с ръка на сърцето да признаем, че е такава. Колко често сте виждали бивш футболист, прекратил кариерата си преди 5-6-7 години, да се впусне в занимание на професионален футболен отбор? А и не какъв да е отбор, а гранд в собствената си страна и може би необходимото стъпало за този въпросен бивш футболист. Рядко се виждат подобни гледки, дори никога. Бербатов отново облече червения спортен екип и огря с присъствие клубната база на ЦСКА в Панчарево. Точно както преди близо четвърт век.
Бербатов е последният или може би един от последните ни най-най големи футболисти. В края на миналия век Митко за кратко носи екипа на ?армейците“, но сърцето му завинаги остава пленено от свещените 4 букви. Носейки ги по терените в Германия, Англия и Франция, където разбира се прославя не само себе си, но и българското. Не само ЦСКА, но и България.
За жалост съдбата не му отреди бляскав край на кариерата, не му отреди и полагащото се място в българската футболна пирамида. Онова, което е заслужил на терена и извън него с каузите си. Просто остана далеч и в ръцете на хора, които са с изключително спорни заслуги – спортно-технически и морално-волеви. Но може би съдбата иска да каже нещо на Митко. След като го отказа преждевременно от националния отбор, по независещи от него причини, и след като не му позволи да оглави БФС, може би пътят е друг. Червен и не по-малко славен, и не по-малко лесен.
ЦСКА се намира в ситуация на структурно преформатиране. ?Армейците“ са в изключително преходен сезон, който вероятно ще бъде запомнен като един от най-тежките в историята. Но лошите времена раждат силни хора, са казали някога по-мъдрите от нас. А Бербо определено е в графата силни характери. И е фигура, от която всеки клуб би имал полза, най-вече любимият му. Защото със силните личности се настаняват и по-лесни времена.
Мястото на Бербатов е във футбола ни. В това няма никакво съмнение. А мястото на ЦСКА е на върха. Това го знаят всички в клуба, които така и не откриват рецепта как това може да се случи. Митко е бил на много върхове и знае какво е да те брули вятърът от всички страни. Знае и колко дълъг, труден и трънлив е пътят от кота 0 до билото. Знае и какво е ДНК-то на ЦСКА и великата ?червена“ публика. С хора като Бербо, дали на тренировъчното игрище или по високите етажи, тежката ?червена“ дума ще се чува. Ярко и ясно – така както трябва да свети и ЦСКА в челото на таблицата.
Рано или късно ЦСКА ще засвети там, а Бербатов ще се завърне в българския футбол. Някои неща в живота са неизбежни и където е текло, пак ще тече. Но ако ЦСКА не използва една от последните си огромни марки пред света, би било огромна загуба. Символ на морал и чест, пример за всяко момче в България, Бербатов може да е онзи факел, за който Александър Томаш все говори. Искра, обединяваща всички с ЦСКА в сърцето – отбор, ръководство, фенове и легенди.
